съуправлявам

Речник на българския език

съуправлявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съуправлъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-уп-рав-ля-вам съ-уп-рав-ля-ва-ме
2 лице съ-уп-рав-ля-ваш съ-уп-рав-ля-ва-те
3 лице съ-уп-рав-ля-ва съ-уп-рав-ля-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-уп-рав-ля-вах съ-уп-рав-ля-вах-ме
2 лице съ-уп-рав-ля-ва съ-уп-рав-ля-вах-те
3 лице съ-уп-рав-ля-ва съ-уп-рав-ля-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-уп-рав-ля-вах съ-уп-рав-ля-вах-ме
2 лице съ-уп-рав-ля-ва-ше съ-уп-рав-ля-вах-те
3 лице съ-уп-рав-ля-ва-ше съ-уп-рав-ля-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съуправлявал съм съуправлявала съм съуправлявало съм съуправлявали сме
2 лице съуправлявал си съуправлявала си съуправлявало си съуправлявали сте
3 лице съуправлявал е съуправлявала е съуправлявало е съуправлявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съуправлявал бях съуправлявала бях съуправлявало бяхме съуправлявали
2 лице беше съуправлявал беше съуправлявала беше съуправлявало бяхте съуправлявали
3 лице беше съуправлявал беше съуправлявала беше съуправлявало бяха съуправлявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съуправлявам ще съуправляваме
2 лице ще съуправляваш ще съуправлявате
3 лице ще съуправлява ще съуправляват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съуправлявал ще съм съуправлявала ще съм съуправлявало ще сме съуправлявали
2 лице ще си съуправлявал ще си съуправлявала ще си съуправлявало ще сте съуправлявали
3 лице ще е съуправлявал ще е съуправлявала ще е съуправлявало ще са съуправлявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съуправлявам щяхме да съуправляваме
2 лице щеше да съуправляваш щяхте да съуправлявате
3 лице щеше да съуправлява щяха да съуправляват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съуправлявал щях да съм съуправлявала щях да съм съуправлявало щяхме да сме съуправлявали
2 лице щеше да си съуправлявал щеше да си съуправлявала щеше да си съуправлявало щяхте да сте съуправлявали
3 лице щеше да е съуправлявал щеше да е съуправлявала щеше да е съуправлявало щяха да са съуправлявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съуправлявал съм съуправлявала съм съуправлявало съм съуправлявали сме
2 лице съуправлявал си съуправлявала си съуправлявало си съуправлявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съуправлявал съм съуправлявала съм съуправлявало съм съуправлявали сме
2 лице съуправлявал си съуправлявала си съуправлявало си съуправлявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съуправлявал била съм съуправлявала било съм съуправлявало били сме съуправлявали
2 лице бил си съуправлявал била си съуправлявала било си съуправлявало били сте съуправлявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съуправлявам щяла съм да съуправлявам щяло съм да съуправлявам щели сме да съуправляваме
2 лице щял си да съуправляваш щяла си да съуправляваш щяло си да съуправляваш щели сте да съуправлявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съуправлявал щяла съм да съм съуправлявала щяло съм да съм съуправлявало щели сме да сме съуправлявали
2 лице щял си да си съуправлявал щяла си да си съуправлявала щяло си да си съуправлявало щели сте да сте съуправлявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съуправлявал бих съуправлявала бих съуправлявало бихме съуправлявали
2 лице би съуправлявал би съуправлявала би съуправлявало бихте съуправлявали
3 лице би съуправлявал би съуправлявала би съуправлявало биха съуправлявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-уп-рав-ля-вай съ-уп-рав-ля-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-уп-рав-ля-ван
непълен член съ-уп-рав-ля-ва-ния
пълен член съ-уп-рав-ля-ва-ни-ят
женски род съ-уп-рав-ля-ва-на
членувано съ-уп-рав-ля-ва-на-та
среден род съ-уп-рав-ля-ва-но
членувано съ-уп-рав-ля-ва-но-то
множествено число съ-уп-рав-ля-ва-ни
членувано съ-уп-рав-ля-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-уп-рав-ля-вал
непълен член съ-уп-рав-ля-ва-лия
пълен член съ-уп-рав-ля-ва-ли-ят
женски род съ-уп-рав-ля-ва-ла
членувано съ-уп-рав-ля-ва-ла-та
среден род съ-уп-рав-ля-ва-ло
членувано съ-уп-рав-ля-ва-ло-то
множествено число съ-уп-рав-ля-ва-ли
членувано съ-уп-рав-ля-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-уп-рав-ля-вал
женски род съ-уп-рав-ля-ва-ла
среден род съ-уп-рав-ля-ва-ло
множествено число съ-уп-рав-ля-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-уп-рав-ля-ващ
непълен член съ-уп-рав-ля-ва-щия
пълен член съ-уп-рав-ля-ва-щи-ят
женски род съ-уп-рав-ля-ва-ща
членувано съ-уп-рав-ля-ва-ща-та
среден род съ-уп-рав-ля-ва-що
членувано съ-уп-рав-ля-ва-що-то
множествено число съ-уп-рав-ля-ва-щи
членувано съ-уп-рав-ля-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-уп-рав-ля-вай-ки