съуправител

Речник на българския език

съуправител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-уп-ра-ви-тел
непълен член съ-уп-ра-ви-те-ля
пълен член съ-уп-ра-ви-те-лят
мн.ч. съ-уп-ра-ви-те-ли
членувано съ-уп-ра-ви-те-ли-те
бройна форма съ-уп-ра-ви-те-ли
звателна форма съ-уп-ра-ви-те-лю