сътрапезник

Речник на българския език

сътрапѐзник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сътрапѐзници, м. Човек, който седи на една трапеза с други лица.

Грешни изписвания (7)

  • сатрапезнек
  • сатрапезник
  • сатръпезнек
  • сатръпезник
  • сътрапезнек
  • сътръпезнек
  • сътръпезник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сът-ра-пез-ник
непълен член сът-ра-пез-ни-ка
пълен член сът-ра-пез-ни-кът
мн.ч. сът-ра-пез-ни-ци
членувано сът-ра-пез-ни-ци-те
бройна форма сът-ра-пез-ни-ци
звателна форма сът-ра-пез-ни-ко