състаряване

Речник на българския език

състаря̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • састаряване
  • састарявъне
  • састъряване
  • састърявъне
  • състарявъне
  • състъряване
  • състърявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-та-ря-ва-не
членувано със-та-ря-ва-не-то
мн.ч. със-та-ря-ва-ния
членувано със-та-ря-ва-ни-я-та