съсредоточие

Речник на българския език

съсредоточие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-ре-до-то-чие
членувано със-ре-до-то-чи-е-то
мн.ч. със-ре-до-то-чия
членувано със-ре-до-то-чи-я-та