съслужие

Речник на българския език

съслужие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-лу-жие
членувано със-лу-жи-е-то
мн.ч. със-лу-жия
членувано със-лу-жи-я-та