съсирече

Речник на българския език

съсирече съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-си-ре-че
членувано съ-си-ре-че-то
мн.ч. съ-си-ре-че-та
членувано съ-си-ре-че-та-та