съселянче

Речник на българския език

съселянче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съселънче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-се-лян-че
членувано съ-се-лян-че-то
мн.ч. съ-се-лян-че-та
членувано съ-се-лян-че-та-та