съсел

Речник на българския език

съ̀сел — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. съ̀сели, (два) съ̀села, м. Сив горски гризач, подобен на плъх, с рунтава опашка.

Грешни изписвания (1)

  • съсил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-сел
непълен член съ-се-ла
пълен член съ-се-лът
мн.ч. съ-се-ли
членувано съ-се-ли-те
бройна форма съ-се-ла
звателна форма —

Връзки