сърцетупче

Речник на българския език

сърцетупче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-це-туп-че
членувано сър-це-туп-че-то
мн.ч. сър-це-туп-че-та
членувано сър-це-туп-че-та-та