сърцевед

Речник на българския език

сърцевѐд съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. сърцевѐди, м. Човек, който познава добре човешките чувства и преживявания. Писател сърцевед.

Грешни изписвания (4)

  • сарцевет
  • сарцивет
  • сърцевет
  • сърцивет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-це-вед
непълен член сър-це-ве-да
пълен член сър-це-ве-дът
мн.ч. сър-це-ве-ди
членувано сър-це-ве-ди-те
бройна форма сър-це-ве-ди
звателна форма сър-це-ве-де