сърф

Речник на българския език

сърф съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

съ̀рфът, съ̀рфа, мн. съ̀рфове, (два) съ̀рфа, м. Подобно на дъска леко заоблено приспособление за плуване, върху което се закрепва платно.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сърф
непълен член сър-фа
пълен член сър-фът
мн.ч. сър-фо-ве
членувано сър-фо-ве-те
бройна форма сър-фа
звателна форма