сърп

Речник на българския език

сърп — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

съ̀рпът, съ̀рпа, мн. съ̀рпове, (два) съ̀рпа, м.
1. Ръчно земеделско сечиво — назъбен нож с формата на дъга за рязане на зърнени растения. Ожъна със сърпа цялата нива.
2. Прен. Непълна луна. Около златния лунен сърп блестяха звезди.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сърп
непълен член сър-па
пълен член сър-път
мн.ч. сър-по-ве
членувано сър-по-ве-те
бройна форма сър-па
звателна форма —

Връзки