сърна

Речник на българския език

сърна̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сърнѝ, ж. Преживно двукопитно горско животно от семейството на елените, но без рога, което се отличава с грациозност и нежност.
същ. умал. сърнѝчка, мн. сърнѝчки, ж.

Грешни изписвания (3)

  • сарна
  • сарнъ
  • сърнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сър-на
членувано сър-на-та
мн.ч. сър-ни
членувано сър-ни-те
звателна форма