съпричастие

Речник на българския език

съприча̀стие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сапречастие
  • сапричастие
  • съпречастие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ри-час-тие
членувано съп-ри-час-ти-е-то
мн.ч. съп-ри-час-тия
членувано съп-ри-час-ти-я-та