съпричастен

Речник на българския език

съприча̀стен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съприча̀стна, съприча̀стно, мн. съприча̀стни, прил. Който има непосредствено отношение към нещо или участва в него. Той също е съпричастен в това дело.
нареч. съприча̀стно.

Грешни изписвания (7)

  • сапречастен
  • сапречастин
  • сапричастен
  • сапричастин
  • съпречастен
  • съпречастин
  • съпричастин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съп-ри-час-тен
непълен член съп-ри-час-т-ния
пълен член съп-ри-час-т-ни-ят
ж. р. съп-ри-час-т-на
членувано съп-ри-час-т-на-та
ср. р. съп-ри-час-т-но
членувано съп-ри-час-т-но-то
мн. ч. съп-ри-час-т-ни
членувано съп-ри-час-т-ни-те