съпритежател

Речник на българския език

съ̀притежа̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • съпретежател
  • съпретежатил
  • съпретижател
  • съпретижатил
  • съпритежатил
  • съпритижател
  • съпритижатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ри-те-жа-тел
непълен член съп-ри-те-жа-те-ля
пълен член съп-ри-те-жа-те-лят
мн.ч. съп-ри-те-жа-те-ли
членувано съп-ри-те-жа-те-ли-те
бройна форма съп-ри-те-жа-те-ли
звателна форма съп-ри-те-жа-те-лю