съплеменница

Речник на българския език

съплѐменница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • саплеменеца
  • саплеменецъ
  • саплеменица
  • саплеменицъ
  • саплеменнеца
  • саплеменнецъ
  • саплеменница
  • саплеменницъ
  • саплеминеца
  • саплеминецъ
  • саплеминица
  • саплеминицъ
  • саплеминнеца
  • саплеминнецъ
  • саплеминница
  • саплеминницъ
  • съплеменеца
  • съплеменецъ
  • съплеменица
  • съплеменицъ
  • съплеменнеца
  • съплеменнецъ
  • съплеменницъ
  • съплеминеца
  • съплеминецъ
  • съплеминица
  • съплеминицъ
  • съплеминнеца
  • съплеминнецъ
  • съплеминница
  • съплеминницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ле-мен-ни-ца
членувано съп-ле-мен-ни-ца-та
мн.ч. съп-ле-мен-ни-ци
членувано съп-ле-мен-ни-ци-те
звателна форма