съперница

Речник на българския език

съпѐрница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съпѐрници, ж. Жена съперник.

Грешни изписвания (7)

  • сапернеца
  • сапернецъ
  • саперница
  • саперницъ
  • съпернеца
  • съпернецъ
  • съперницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-пер-ни-ца
членувано съ-пер-ни-ца-та
мн.ч. съ-пер-ни-ци
членувано съ-пер-ни-ци-те
звателна форма