съперников

Речник на българския език

съперников прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съперникоф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-пер-ни-ков
непълен член съ-пер-ни-ко-вия
пълен член съ-пер-ни-ко-ви-ят
ж. р. съ-пер-ни-ко-ва
членувано съ-пер-ни-ко-ва-та
ср. р. съ-пер-ни-ко-во
членувано съ-пер-ни-ко-во-то
мн. ч. съ-пер-ни-ко-ви
членувано съ-пер-ни-ко-ви-те