съотборник

Речник на българския език

съотбо̀рник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. съотбо̀рници, м. Състезател от същия отбор.

Грешни изписвания (7)

  • саотборнек
  • саотборник
  • саутборнек
  • саутборник
  • съотборнек
  • съутборнек
  • съутборник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-от-бор-ник
непълен член съ-от-бор-ни-ка
пълен член съ-от-бор-ни-кът
мн.ч. съ-от-бор-ни-ци
членувано съ-от-бор-ни-ци-те
бройна форма съ-от-бор-ни-ци
звателна форма съ-от-бор-ни-ко