съоръжаване

Речник на българския език

съоръжа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • саоражаване
  • саоражавъне
  • саоръжаване
  • саоръжавъне
  • сауражаване
  • сауражавъне
  • сауръжаване
  • сауръжавъне
  • съоражаване
  • съоражавъне
  • съоръжавъне
  • съуражаване
  • съуражавъне
  • съуръжаване
  • съуръжавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-о-ръ-жа-ва-не
членувано съ-о-ръ-жа-ва-не-то
мн.ч. съ-о-ръ-жа-ва-ния
членувано съ-о-ръ-жа-ва-ни-я-та