съорганизатор

Речник на българския език

съорганизатор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ор-га-ни-за-тор
непълен член съ-ор-га-ни-за-то-ра
пълен член съ-ор-га-ни-за-то-рът
мн.ч. съ-ор-га-ни-за-то-ри
членувано съ-ор-га-ни-за-то-ри-те
бройна форма съ-ор-га-ни-за-то-ра
звателна форма