съобразие

Речник на българския език

съобразие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-об-ра-зие
членувано съ-об-ра-зи-е-то
мн.ч. съ-об-ра-зия
членувано съ-об-ра-зи-я-та