сънотворен

Речник на българския език

сънотво̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сънотво̀рна, сънотво̀рно, мн. сънотво̀рни, прил. Който предизвиква сън. Сънотворно лекарство.

Грешни изписвания (7)

  • санотворен
  • санотворин
  • санутворен
  • санутворин
  • сънотворин
  • сънутворен
  • сънутворин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-нот-во-рен
непълен член съ-нот-вор-ния
пълен член съ-нот-вор-ни-ят
ж. р. съ-нот-вор-на
членувано съ-нот-вор-на-та
ср. р. съ-нот-вор-но
членувано съ-нот-вор-но-то
мн. ч. съ-нот-вор-ни
членувано съ-нот-вор-ни-те