сънаследница

Речник на българския език

съ̀наслѐдница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сънаследнеца
  • сънаследнецъ
  • сънаследницъ
  • сънъследнеца
  • сънъследнецъ
  • сънъследница
  • сънъследницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-нас-лед-ни-ца
членувано съ-нас-лед-ни-ца-та
мн.ч. съ-нас-лед-ни-ци
членувано съ-нас-лед-ни-ци-те
звателна форма