сънаследник

Речник на българския език

съ̀наслѐдник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. сънародници, ж. Жена сънародник.

Грешни изписвания (3)

  • сънаследнек
  • сънъследнек
  • сънъследник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-нас-лед-ник
непълен член съ-нас-лед-ни-ка
пълен член съ-нас-лед-ни-кът
мн.ч. съ-нас-лед-ни-ци
членувано съ-нас-лед-ни-ци-те
бройна форма съ-нас-лед-ни-ци
звателна форма съ-нас-лед-ни-ко