сънародница

Речник на българския език

сънаро̀дница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сънаро̀дници, ж. Жена сънародник.

Грешни изписвания (15)

  • санароднеца
  • санароднецъ
  • санародница
  • санародницъ
  • санъроднеца
  • санъроднецъ
  • санъродница
  • санъродницъ
  • сънароднеца
  • сънароднецъ
  • сънародницъ
  • сънъроднеца
  • сънъроднецъ
  • сънъродница
  • сънъродницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-на-род-ни-ца
членувано съ-на-род-ни-ца-та
мн.ч. съ-на-род-ни-ци
членувано съ-на-род-ни-ци-те
звателна форма