сънаемател

Речник на българския език

съ̀наема̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сънаематил
  • сънаимател
  • сънаиматил
  • сънъемател
  • сънъематил
  • сънъимател
  • сънъиматил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-на-е-ма-тел
непълен член съ-на-е-ма-те-ля
пълен член съ-на-е-ма-те-лят
мн.ч. съ-на-е-ма-те-ли
членувано съ-на-е-ма-те-ли-те
бройна форма съ-на-е-ма-те-ли
звателна форма съ-на-е-ма-те-лю