сънаблюдател

Речник на българския език

сънаблюдател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-наб-лю-да-тел
непълен член съ-наб-лю-да-те-ля
пълен член съ-наб-лю-да-те-лят
мн.ч. съ-наб-лю-да-те-ли
членувано съ-наб-лю-да-те-ли-те
бройна форма съ-наб-лю-да-те-ли
звателна форма съ-наб-лю-да-те-лю