съкурсник

Речник на българския език

съкурсник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-кур-с-ник
непълен член съ-кур-с-ни-ка
пълен член съ-кур-с-ни-кът
мн.ч. съ-кур-с-ни-ци
членувано съ-кур-с-ни-ци-те
бройна форма съ-кур-с-ни-ци
звателна форма съ-кур-с-ни-ко