съковит

Речник на българския език

съковит прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съ-ко-вит
непълен член съ-ко-ви-тия
пълен член съ-ко-ви-ти-ят
ж. р. съ-ко-ви-та
членувано съ-ко-ви-та-та
ср. р. съ-ко-ви-то
членувано съ-ко-ви-то-то
мн. ч. съ-ко-ви-ти
членувано съ-ко-ви-ти-те