съѝменник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съѝменници, м. Човек, който има същото име. Той е мой съименник — казва се също Божидар.
Грешни изписвания (15)
- саименек
- саименик
- саименнек
- саименник
- саиминек
- саиминик
- саиминнек
- саиминник
- съименек
- съименик
- съименнек
- съиминек
- съиминик
- съиминнек
- съиминник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съ-и-мен-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съ-и-мен-ни-ка | |
| пълен член | съ-и-мен-ни-кът | |
| мн.ч. | съ-и-мен-ни-ци | |
| членувано | съ-и-мен-ни-ци-те | |
| бройна форма | съ-и-мен-ни-ци | |
| звателна форма | съ-и-мен-ни-ко | |