съзиждане

Речник на българския език

съзиждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (2)

  • сазиждане
  • съзиждъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-зиж-да-не
членувано съ-зиж-да-не-то
мн.ч. съ-зиж-да-ния
членувано съ-зиж-да-ни-я-та