съжител

Речник на българския език

съжѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

съжѝтелят, съжѝтеля, мн. съжѝтели, м. Човек, който живее на едно и също място с друг.

Грешни изписвания (3)

  • сажител
  • сажитил
  • съжитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-жи-тел
непълен член съ-жи-те-ля
пълен член съ-жи-те-лят
мн.ч. съ-жи-те-ли
членувано съ-жи-те-ли-те
бройна форма съ-жи-те-ли
звателна форма съ-жи-те-лю