съединѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съединѝтелна, съединѝтелно, мн. съединѝтелни, прил. Който служи за съединяване, за свързване. Съединителна тъкан.
• Съединителен съюз. — Спец. В граматиката — съюз, който свързва две единици като равноправни.
• Съединителна гласна. — Гласен звук, който свързва двете основи в някои сложни думи. Съединителна гласна в синеок е гласната “е”.
• Съединителен съюз. — Спец. В граматиката — съюз, който свързва две единици като равноправни.
• Съединителна гласна. — Гласен звук, който свързва двете основи в някои сложни думи. Съединителна гласна в синеок е гласната “е”.
Синоними
Грешни изписвания (31)
- саеденителен
- саеденителин
- саеденитилен
- саеденитилин
- саединителен
- саединителин
- саединитилен
- саединитилин
- саиденителен
- саиденителин
- саиденитилен
- саиденитилин
- саидинителен
- саидинителин
- саидинитилен
- саидинитилин
- съеденителен
- съеденителин
- съеденитилен
- съеденитилин
- съединителин
- съединитилен
- съединитилин
- съиденителен
- съиденителин
- съиденитилен
- съиденитилин
- съидинителен
- съидинителин
- съидинитилен
- съидинитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съ-е-ди-ни-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съ-е-ди-ни-тел-ния | ||
| пълен член | съ-е-ди-ни-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | съ-е-ди-ни-тел-на | ||
| членувано | съ-е-ди-ни-тел-на-та | ||
| ср. р. | съ-е-ди-ни-тел-но | ||
| членувано | съ-е-ди-ни-тел-но-то | ||
| мн. ч. | съ-е-ди-ни-тел-ни | ||
| членувано | съ-е-ди-ни-тел-ни-те | ||