съединител

Речник на българския език

съединѝтел съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

съединѝтелят, съединѝтеля, мн. съединѝтели, (два) съединѝтеля, м.
1. Спец. Механизъм в автомобил за пускането му в движение, който предава движението от двигателя към ходовата част; амбреаж.
2. Педал в автомобил, с който се задейства този механизъм.

Синоними

Грешни изписвания (15)

  • саеденител
  • саеденитил
  • саединител
  • саединитил
  • саиденител
  • саиденитил
  • саидинител
  • саидинитил
  • съеденител
  • съеденитил
  • съединитил
  • съиденител
  • съиденитил
  • съидинител
  • съидинитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-е-ди-ни-тел
непълен член съ-е-ди-ни-те-ля
пълен член съ-е-ди-ни-те-лят
мн.ч. съ-е-ди-ни-те-ли
членувано съ-е-ди-ни-те-ли-те
бройна форма съ-е-ди-ни-те-ля
звателна форма