съдия-следовател

Речник на българския език

съдия̀-следова̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • садея-следовател
  • садея-следоватил
  • садея-следувател
  • садея-следуватил
  • садея-слидовател
  • садея-слидоватил
  • садея-слидувател
  • садея-слидуватил
  • садия-следовател
  • садия-следоватил
  • садия-следувател
  • садия-следуватил
  • садия-слидовател
  • садия-слидоватил
  • садия-слидувател
  • садия-слидуватил
  • съдея-следовател
  • съдея-следоватил
  • съдея-следувател
  • съдея-следуватил
  • съдея-слидовател
  • съдея-слидоватил
  • съдея-слидувател
  • съдея-слидуватил
  • съдия-следоватил
  • съдия-следувател
  • съдия-следуватил
  • съдия-слидовател
  • съдия-слидоватил
  • съдия-слидувател
  • съдия-слидуватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ди-я-с-ле-до-ва-тел
непълен член съ-ди-я-с-ле-до-ва-те-ля
пълен член съ-ди-я-с-ле-до-ва-те-лят
мн.ч. съ-ди-я-с-ле-до-ва-те-ли
членувано съ-ди-я-с-ле-до-ва-те-ли-те
бройна форма съ-ди-я-с-ле-до-ва-те-ли
звателна форма съ-ди-я-с-ле-до-ва-те-лю