съдия-докладчик

Речник на българския език

съдия̀-докла̀дчик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • садея-докладчек
  • садея-докладчик
  • садея-дукладчек
  • садея-дукладчик
  • садия-докладчек
  • садия-докладчик
  • садия-дукладчек
  • садия-дукладчик
  • съдея-докладчек
  • съдея-докладчик
  • съдея-дукладчек
  • съдея-дукладчик
  • съдия-докладчек
  • съдия-дукладчек
  • съдия-дукладчик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ди-я-док-лад-чик
непълен член съ-ди-я-док-лад-чи-ка
пълен член съ-ди-я-док-лад-чи-кът
мн.ч. съ-ди-я-док-лад-чи-ци
членувано съ-ди-я-док-лад-чи-ци-те
бройна форма съ-ди-я-док-лад-чи-ци
звателна форма съ-ди-я-док-лад-чи-ко