съгрешение

Речник на българския език

съгрешѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сагрешение
  • сагришение
  • съгришение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съг-ре-ше-ние
членувано съг-ре-ше-ни-е-то
мн.ч. съг-ре-ше-ния
членувано съг-ре-ше-ни-я-та