съгрешавам

Речник на българския език

съгреша̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii2) редактиране

Значение

съгреша̀ваш, несв. и съгреша̀, св. Сгрешавам пред Бог, извършвам грях.

Грешни изписвания (7)

  • сагрешавам
  • сагрешавъм
  • сагришавам
  • сагришавъм
  • съгрешавъм
  • съгришавам
  • съгришавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съг-ре-ша-вам съг-ре-ша-ва-ме
2 лице съг-ре-ша-ваш съг-ре-ша-ва-те
3 лице съг-ре-ша-ва съг-ре-ша-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съг-ре-ша-вах съг-ре-ша-вах-ме
2 лице съг-ре-ша-ва съг-ре-ша-вах-те
3 лице съг-ре-ша-ва съг-ре-ша-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съг-ре-ша-вах съг-ре-ша-вах-ме
2 лице съг-ре-ша-ва-ше съг-ре-ша-вах-те
3 лице съг-ре-ша-ва-ше съг-ре-ша-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съгрешавал съм съгрешавала съм съгрешавало съм съгрешавали сме
2 лице съгрешавал си съгрешавала си съгрешавало си съгрешавали сте
3 лице съгрешавал е съгрешавала е съгрешавало е съгрешавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съгрешавал бях съгрешавала бях съгрешавало бяхме съгрешавали
2 лице беше съгрешавал беше съгрешавала беше съгрешавало бяхте съгрешавали
3 лице беше съгрешавал беше съгрешавала беше съгрешавало бяха съгрешавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съгрешавам ще съгрешаваме
2 лице ще съгрешаваш ще съгрешавате
3 лице ще съгрешава ще съгрешават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съгрешавал ще съм съгрешавала ще съм съгрешавало ще сме съгрешавали
2 лице ще си съгрешавал ще си съгрешавала ще си съгрешавало ще сте съгрешавали
3 лице ще е съгрешавал ще е съгрешавала ще е съгрешавало ще са съгрешавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съгрешавам щяхме да съгрешаваме
2 лице щеше да съгрешаваш щяхте да съгрешавате
3 лице щеше да съгрешава щяха да съгрешават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съгрешавал щях да съм съгрешавала щях да съм съгрешавало щяхме да сме съгрешавали
2 лице щеше да си съгрешавал щеше да си съгрешавала щеше да си съгрешавало щяхте да сте съгрешавали
3 лице щеше да е съгрешавал щеше да е съгрешавала щеше да е съгрешавало щяха да са съгрешавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съгрешавал съм съгрешавала съм съгрешавало съм съгрешавали сме
2 лице съгрешавал си съгрешавала си съгрешавало си съгрешавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съгрешавал съм съгрешавала съм съгрешавало съм съгрешавали сме
2 лице съгрешавал си съгрешавала си съгрешавало си съгрешавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съгрешавал била съм съгрешавала било съм съгрешавало били сме съгрешавали
2 лице бил си съгрешавал била си съгрешавала било си съгрешавало били сте съгрешавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съгрешавам щяла съм да съгрешавам щяло съм да съгрешавам щели сме да съгрешаваме
2 лице щял си да съгрешаваш щяла си да съгрешаваш щяло си да съгрешаваш щели сте да съгрешавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съгрешавал щяла съм да съм съгрешавала щяло съм да съм съгрешавало щели сме да сме съгрешавали
2 лице щял си да си съгрешавал щяла си да си съгрешавала щяло си да си съгрешавало щели сте да сте съгрешавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съгрешавал бих съгрешавала бих съгрешавало бихме съгрешавали
2 лице би съгрешавал би съгрешавала би съгрешавало бихте съгрешавали
3 лице би съгрешавал би съгрешавала би съгрешавало биха съгрешавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съг-ре-ша-вай съг-ре-ша-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съг-ре-ша-вал
непълен член съг-ре-ша-ва-лия
пълен член съг-ре-ша-ва-ли-ят
женски род съг-ре-ша-ва-ла
членувано съг-ре-ша-ва-ла-та
среден род съг-ре-ша-ва-ло
членувано съг-ре-ша-ва-ло-то
множествено число съг-ре-ша-ва-ли
членувано съг-ре-ша-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съг-ре-ша-вал
женски род съг-ре-ша-ва-ла
среден род съг-ре-ша-ва-ло
множествено число съг-ре-ша-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съг-ре-ша-ващ
непълен член съг-ре-ша-ва-щия
пълен член съг-ре-ша-ва-щи-ят
женски род съг-ре-ша-ва-ща
членувано съг-ре-ша-ва-ща-та
среден род съг-ре-ша-ва-що
членувано съг-ре-ша-ва-що-то
множествено число съг-ре-ша-ва-щи
членувано съг-ре-ша-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съг-ре-ша-вай-ки