съгледвач

Речник на българския език

съгледва̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. съгледва̀чи, м. Човек, който има задача тайно да наблюдава или да проучва нещо; шпионин. Той изпрати напред съгледвачи, за да проверят за засади по пътя.

Грешни изписвания (3)

  • сагледвач
  • саглидвач
  • съглидвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съг-лед-вач
непълен член съг-лед-ва-ча
пълен член съг-лед-ва-чът
мн.ч. съг-лед-ва-чи
членувано съг-лед-ва-чи-те
бройна форма съг-лед-ва-ча
звателна форма