съглаша̀тел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
съглаша̀телят, съглаша̀теля, мн. съглаша̀тели, м. Пренебр. Лице, което води политика на компромиси с противника, склонно е безпринципно да се съгласява с него.
прил. съглаша̀телски, съглаша̀телска, съглаша̀телско, мн. съглаша̀телски.
прил. съглаша̀телски, съглаша̀телска, съглаша̀телско, мн. съглаша̀телски.
Грешни изписвания (7)
- саглашател
- саглашатил
- саглъшател
- саглъшатил
- съглашатил
- съглъшател
- съглъшатил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съг-ла-ша-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | съг-ла-ша-те-ля | |
| пълен член | съг-ла-ша-те-лят | |
| мн.ч. | съг-ла-ша-те-ли | |
| членувано | съг-ла-ша-те-ли-те | |
| бройна форма | съг-ла-ша-те-ли | |
| звателна форма | съг-ла-ша-те-лю | |