съврѐменник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. съврѐменници, м. Човек, който живее в едно и също време с други хора или събития. Моите съвременници. Той е съвременник на първите полети към Луната.
Грешни изписвания (15)
- савременек
- савременик
- савременнек
- савременник
- савреминек
- савреминик
- савреминнек
- савреминник
- съвременек
- съвременик
- съвременнек
- съвреминек
- съвреминик
- съвреминнек
- съвреминник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | съв-ре-мен-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | съв-ре-мен-ни-ка | |
| пълен член | съв-ре-мен-ни-кът | |
| мн.ч. | съв-ре-мен-ни-ци | |
| членувано | съв-ре-мен-ни-ци-те | |
| бройна форма | съв-ре-мен-ни-ци | |
| звателна форма | съв-ре-мен-ни-ко | |