съвпад

Речник на българския език

съвпад съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съвпат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-пад
непълен член съв-па-да
пълен член съв-па-дът
мн.ч. съв-па-ди
членувано съв-па-ди-те
бройна форма съв-па-да
звателна форма