съвместител

Речник на българския език

съвместѝтел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

съвместѝтелят, съвместѝтеля, мн. съвместѝтели, м. Разг. Лице, което работи по съвместителство.

Грешни изписвания (7)

  • савместител
  • савместитил
  • савмистител
  • савмиститил
  • съвместитил
  • съвмистител
  • съвмиститил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-мес-ти-тел
непълен член съв-мес-ти-те-ля
пълен член съв-мес-ти-те-лят
мн.ч. съв-мес-ти-те-ли
членувано съв-мес-ти-те-ли-те
бройна форма съв-мес-ти-те-ли
звателна форма съв-мес-ти-те-лю