съвкупление

Речник на българския език

съвкуплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съвкуплѐния, ср. Полов акт.

Грешни изписвания (7)

  • савкопление
  • савкупление
  • сафкопление
  • сафкупление
  • съвкопление
  • съфкопление
  • съфкупление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съв-куп-ле-ние
членувано съв-куп-ле-ни-е-то
мн.ч. съв-куп-ле-ния
членувано съв-куп-ле-ни-я-та