съвкупен

Речник на българския език

съвку̀пен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

съвку̀пна, съвку̀пно, мн. съвку̀пни, прил. Който е резултат на обща дейност; сборен, съвместен. Съвкупен продукт.
нареч. съвку̀пно.

Грешни изписвания (7)

  • савкупен
  • савкупин
  • сафкупен
  • сафкупин
  • съвкупин
  • съфкупен
  • съфкупин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. съв-ку-пен
непълен член съв-куп-ния
пълен член съв-куп-ни-ят
ж. р. съв-куп-на
членувано съв-куп-на-та
ср. р. съв-куп-но
членувано съв-куп-но-то
мн. ч. съв-куп-ни
членувано съв-куп-ни-те