съвиновник

Речник на българския език

съвиновник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-ви-нов-ник
непълен член съ-ви-нов-ни-ка
пълен член съ-ви-нов-ни-кът
мн.ч. съ-ви-нов-ни-ци
членувано съ-ви-нов-ни-ци-те
бройна форма съ-ви-нов-ни-ци
звателна форма съ-ви-нов-ни-ко