съвземел

Речник на българския език

1. съвземел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

съвземел е производна форма на съвзема се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. съвземел — мин. деят. несв. прич. м. р.

съвземел е производна форма на съвзема се (мин. деят. несв. прич. м. р.).